21 may 2020, 12:00

Цикличността... 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
1241 5 5

 

Цикличността...

 

О, есенно прекрасно време,

с една разнежваща тъга

магията ти ме обзема,

но и разнищва ме сега!...

 

... Усещам, с Времето отнесен,

отлита нашият Живот...

А след бушуващата Есен

дали ни чака втори ход?!...

 

Дали предвидил е в Живота

Бог двойна да е Пролетта?...

И все ли с мисия самотна

ще тръгваме от Любовта!...

 

Небето на море прилича,

а облаците на вълнѝ...

Приятно Слънцето припича,

щастливо в есенните дни...

 

... Димят подпалени стърнища,

тревожни птици там кръжат

гнезда, превърнати в огнища

отказват да ги приютят...

 

И птиците сега усещат

със инстинктивна яснота,

че със Живота става нещо,

когато идва Есента...

 

... Една Измислена камбана:

във Есента с печален звън

(внезапна и неразгадана!)

се носи някъде отвън...

 

... и всичко придобива смисъл

във есенният листопад:

Животът чудно е орисан

в Цикличността си да е млад!...

 

Ноември. 2009.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??