Цинично, логично и някак практично
две чужди тела правят секс,
а после - лъжа прозаична
едното се връща без чест.
А другото моли за още,
трепери от спомен гласа,
събират се някога нощем
и пак обладават страстта.
Минава седмица бурна
и месец, но кой ги брои,
затънали в тайна абсурдна
мечтаят да бъдат сами.
Телата се опознават,
говорят за тайни и блян,
откраднато си разрешават
миг след миг разкопчан.
Света за тях е безплътен,
нощта е най-краткия сън,
затулила вечния тътен
изневярата чака от вън.
Обули отново лицата
на две непознати тела,
криволичат в една опашата
и така любовна лъжа.
Нямат съвест и нямат насита
едното и другото в такт,
преоткриват съдба дяволита -
едното тяло бях аз.
© Мария Todos los derechos reservados