Посветено с усмивка:
На дребните душици!
Часовникът ми спря,
телевизорът се скапа,
и пак не се сврях
встрани на тротоара -
крача смело
на улицата в средата,
за почуда и ужас
на тълпата,
на тези,
които с думи ме замерят,
които се чудят
с кой аршин да ме премерят,
защото са малки техните мерки
и са им жалки всички превземки,
да се опитат в ъгъла да ме натирят,
че трябвало там от срам да умирам,
че виждате ли нямала съм ‘’бон-тон”,
дори и римата ми не била в тон
със днешните модни градски настроения
и им предизвиквала стомашни дразнения.
Ей, що не си (----- -----)
и каква по дяволите ви е драмата?!
Дребни сте ми,
дребни,
толкова дребни –
за мен не можете да бъдете вредни.
19.02.2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados
и каква по дяволите ви е драмата?! хахахах толкова изкрено.Развесели ме !!!!!!