На вълшебствата краят се вижда,
циркът свърши, тъй много се смях,
а арената сякаш завижда,
че вълшебник на себе си бях.
От цилиндъра бързо, без страх
вадех щастие, радост, любови
и раздавах, дори не пестях
на приятели стари и нови.
Но на възраст, на мъдрост растях,
все се спъвах в същия праг.
Малко късно, но вече разбрах,
че ме вземат за клоун не за маг.