4 feb 2021, 11:06

Cкакалци 

  Poesía » Filosófica
1007 5 14

Грабители от безогледно хищните
и скакалци  сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.

Земята ражда виното и хляба ни,
телата ни превръща в детелини.
Оголена, до кости и ограбена,
се моли лудостта ни да отмине.

Разколно време ларви – ненаситните,
човещината ни до тор разграждат.
А шепа луди, пишат, за отритнати.
Боли! Децата майка си изяждат.

И само там, в тетрадките окъсани,
ще цъфне мак и пак ще пеят птици...
А по Земята гладни и навъсени,
слепци ще търсят своите зеници.  

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??