Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка
в потайно кътче чудеса съм скрила.
И мъничко по-лесно е така,
един е слаб, а двама – страшна сила.
Огледай се: напъпили листа,
цветя, трева, додето поглед стига,
в разцъфнал нарцис – скрита, пролетта,
с око на птица палаво ти смига. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse