Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
20 feb 2022, 20:30

Cоленo 

  Poesía » Del paisaje
290 4 5

Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.

 

А там край хоризонта луд делфин
открадва отражение далечно
на пясъка, като коприна фин
вълнà солена би лежала вечно.

 

Заспала чайка стряска се и с вик
разбива рязко древната магия,
която е на времето връстник,
и в нея светли чудеса се крият.

 

На изток хоризонта руменѝ,
Луната се стопява до отблясък,
вълнàта хуква с другите вълнѝ,
остава мокър от сълзите пясък.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??