19 feb 2022, 9:16  

Цвете 

  Poesía » De amor
286 0 0

Имах си в живота цвете,

слънце, що за мен сияеше,

що озари с лъчи поета,

по-красива от нея нямаше.

 

Ангел беше тя, добра,

нежна, чудесна теменуга,

но колко мъка се събра,

колко болка и тъга.

 

Носталгия ме потиска,

че любимата е далече,

а толкова душа я иска,

тъй силно ме привлече.

 

Наближава пролетта,

цветята цъфтят тогава,

ще се смили ли света

или самотата продължава!?

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??