miss_pretty (Няма значение)
37 83
28 oct 2007, 14:12

Цвете 

  Poesía » De amor
962 0 6
Цвете

Аз съм нежно цвете,
разцъфнало от твоята любов!
Съдбата как отне те,
когато имах нужда от живот...

Ти беше моя въздух тъй необходим,
и слънцето, което да ме топли денем,
и вятърът, разнасящ мириса любим,
приятел бе ми и продължи с мене...
От усмивката ти разцъфвах ден след ден,
превръщах се в създание тъй нежно и щастливо,
цветчетата ми, озарени от деня студен,
листата ми, опиянени от нещо толкова красиво…
Ти беше този лъч за мен,
от който началото на живота се постави.
Дали от буря връхлетен,
не знам, но ти най-неочкавано ме изостави…
 
И сега повяхва лист след лист,
цвят цвета си губи…
погледът ми ясен, чист
замъглява се… и губи.  

Ах, ти ме погуби!

© Няма значение Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Права си, Цвети. И наистина мисля да последвам съвета ти. Благодаря ти много
  • Поздрав!
    А корекциите са като нож с две остриета...
    Панякога построението малко орязва емоцията.
    Опит се иска за да "режеш" без да засегнеш истиската тъкан...
    Сега пиши спонтанно и чети. Винаги можеш да поправиш някоя строфа, ако прецениш, че има нужда.
    Аз така мисля.
    Ама пак се разприказвах отегчително...

    Поздрав!
  • Благодаря ви, че наминахте... Приемам бележката, но не знам дали ще ми се занимава с промени на стиха
  • ... и съживена, ти пак ще разцъфтиш!
    Поздрави!
  • Красиво стихотворение, но тъжно.
    С обич, Няма значение.
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??