Цветенце

Е как да стъпна здраво на земята,

като снощи се разсипах цялата пред театъра.

Животе! Ровя в теб като клошарят в кофа

и търся същината на нещата.

Къде го скри?! Защо от мене точно?!

Дали го има или философите са го измислили

нашмъркани, пияни, за да ми се подиграват после.

Смисъла.

Мисълта... губя.

Когато розата...

(банална и изтъркана до болка)

розата...

(поне да я харесвах мъничко)

та розата на малкия принц

(да вярвам в принцове е малко тъпо)

е доста тъжно ефимерна.

Мамка му!

Мен тая роза ме разплака снощи.

А шалът на момичето до мене

аквамаринен, много пухкав,

открадна мислите на моите събеседници...

За розата не стана нито дума,

нито дума...

За друго нямах сили да говоря,

... май аз съм ефимерна също.

Мамка му!

                                                                                                      следва продължение...