Цветна самота
Отхвърлена съм. Черна и сама.
Приседнала, стоя на кръстопът
и заедно със моята Луна
аз чакам светлината на деня.
Разрошена съм. Сива и сама.
Пречупена като стъбло на цвете,
отблъсната от всичко на света,
внезапно, без дори да се усетя.
Умислена съм. Жълта и сама.
Наоколо не чувам даже звуци.
Стоя изправена на моята скала ...