Близостта ти на вълни ме люлей,
като лодка във бурно море.
До гръдта ми сърцето ти пей
и пулсираща ме отнася нагоре...
във висините трептя, като струна
на китара в ръцете на Армик.
Ставам музика с цвят на дъга,
разцъфтяла във късния заник.
С любовта си гребем ли, гребем
към палитрено-цветно море,
там, където от страсти берем
венчелистчета с пръсти преплетени.
Кипва в нас любовта, като рой
на пчелин, зажужал от обичане,
сетне в пясъчно-златен прибой
се разбиваме до последните атоми.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Красиво,цветно-музикално произведение е вашето стихотворение в нашия"пчелин" наречен живот.
Поздравления!!!