Където е сиво там свършва дъгата
и сбират се всички безброй цветове,
и сивото сбира се там щом когато,
за бялото то светлина не сбере.
Където е сиво там всичко е светло.
Но липсва единствено там светлина,
красивото цвете е тъй също цветно
но само щом слънце го грей, и луна.

Където е в цвят украсена дъгата,
там всяка е капчица в своя си цвят.
Че нея зари я, зари светлината
и свети непълно, за бялото пак.
И тъй всяка капка на свое си място
със своя си блясък, със своя си мрак,
тъй в нея стои и струи светлината,
че всяка до всяка създава дъга.

Където е черно, там светлина няма.
А иде ли, се не завръща оттам
и тъжно мълчи в цветове неразказан
съдбата на черният цвят невидян.
И в неразбиране, той не раздава.
И в нераздаване, той не дели.
И в неделение, сам си остава.
И в самота все по-черен той става, уви!

Където е бяло, там всичко е цветно
и в изобилие към всеки цвят
светлика прозира, достига, просветва
и цял в белота той завръща се пак.
И озарен ли е, сам озарява
а потъмнен ли е сам, не тъмни.
А даже в най-тъмния мрак той раздава
светлик за всецветни и черни души.