Зрънца от притаената надежда
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати.
На болките с по цвете ще отвръщам,
разбирайки, че тъжните остатъци
са почва - символ на превръщане.
Какво са те, освен една възможност
да стана по-дълбока?! Да позная,
че нищо не е лесно, или сложно...
И че животът всъщност няма край. ...