Когато дните ми са куци,
отдавна грохнали коне,
а нощите изпълват звуци,
от кланица. Или пък не?
Душата пада на колѐне,
молитва срича в тъжен стих.
Ветрец среднощен тихо стене:
—"Прости ми, Татко, пак сгреших"!
Когато мисля си, че вече
отдавна май не ми върви,
щурче дочувам, отдалече,
долавям мирис на треви. ...