21 jun 2007, 0:01

Цветя 

  Poesía
758 0 0
Суша си момина сълза.
Мъртва... но не ме напуска,
суша люляк, рози, листа.
Пълня стаята със смърт...
Страхът от утре без вода
подари огън на
восъчните ми крила...
И съм като тази маргаритка
във вазата - красива,
но красотата служи на друг
и мъртва аз съм жива.
Поздравявам слънцето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??