Суша си момина сълза.
Мъртва... но не ме напуска,
суша люляк, рози, листа.
Пълня стаята със смърт...
Страхът от утре без вода
подари огън на
восъчните ми крила...
И съм като тази маргаритка
във вазата - красива,
но красотата служи на друг
и мъртва аз съм жива.
Поздравявам слънцето ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse