22 feb 2008, 22:10

Цветя 

  Poesía » Otra
1019 0 3

Бях една сълза, отронена от бисер.

Някога събуждах се в цветя до мен.

Не от някого, но просто в чистотата

на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.

 

Бях и океан от сълзи в самота.

Напоен от болка, тягостна и  остра.

Бях покорна, но една следа прероди се

и ме върна в спомени, сътворени с обич и цветя.

 

Искам там понякога да се завръщам.

Пристан искам, да е той далеч от тук и от сега.

Не намирам сили някому отново да се вричам.

Искам чистота на ухаещи цветя.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • чисто ми е...ухае на цветя...
    красив и вълнуващ стих!
    с обич, мила Татяна.
  • Прекрасен стих!Накара ме да се усмихна!Поздрав!Много ми хареса!
  • Това стихотворение ухаесвежо нацветя! Беше ми приятно да го прочета.
Propuestas
: ??:??