Цветя валят от небосвода,
дъждът със ярка синя светлина ги следва...
А тихата жена с блуждаещ поглед гледа през балкона и капките брои, като мъниста
Оголени стърчат цветя мънички, под синьото небе и питат:
Кога ще дойде ден, във който тъй бързо, без да мислят ще отлитат?
И няма да реши въпроса
дъждът със ярко синя светлина, когато
отгоре, върху тях ще капе само
с валящите цветя от небосвода