5 may 2007, 14:50

цветя във ваза 

  Poesía
1327 0 8
 

Тъгата във сиво

небето обсеби -

видение призрачно

с неми очи,

предчувствия дрезгави,

слепи поверия

в несигурност чезнат

напразни мечти.


Беззвучен е въздухът, 

тихо сърцето

смутено потрепва -

оковано мълчи.

Лежим на съдбата

във хладните шепи -

забързан 

животът

лети ли, лети...


Нараства тревога -

пеперудено бяла,

с въздушния допир

на звездни сълзи,

закотвена свещ

догаря в безкрая

в невзаимна поема

разделя душите.


Китарен напев

блуждае

във мрака,

уморено полепва

в зеница на миг.

Цветята във ваза

(откъснати) знаят -

далече 

остават за всички пчели... 

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??