Цветята сме на нашата планета

27 mar 2013, 10:12

Poesía

672 0 2

и любовта сред нас лети като балон -

понякога разпръсва го нечакана комета

и мигом разпилява се със стон.

Тогава дъжд вали и силно напоени,

с тъгата си снага едва крепим,

понякога в мълчание очакваме стаени

отново с любовта да разцъфтим.

Една ръка е нужна, силно рамо

и нежност в думите на обичта,

че в дните ни на нас е завещано

да греем и със името Жена.

Цветята сме на нашата планета -

тя в крехките ни пазви се оглежда

дори и в мрака търсим звездната карета

по мост към щастие да ни отвежда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ljubomira (Любомира)

2015-07-14T20:50:59+03:00

Прекрасно! И аз искам звездна карета...
vilflovers (Виолета Минчева)

2013-03-27T20:24:28+02:00

...дори и в мрака търсим звездната карета
по мост към щастие да ни отвежда.Хубаво,поздравления!