lorsa (Лора Димитрова)
96 385
12 mar 2010, 21:04

Цветът е малък... 

  Poesía » De amor
942 0 11

Не е вярно, че съм променена.

Малко може би... но в сантиметри-

небето просто падна върху мене,

но още (както казваше) дете съм...

Косата ми ли? Не, цветът е същият.

Очите ми са леко потъмнели,

всевзряни в търсенето на насъщния

и в четене на... розови новели.

Чрез тях сама си съчинявам местности-

с птиците на есен там мигрирам,

забола бившите ни неуместности

по шкафчето на старата квартира.

Добре де, май че мъничко порастнах

и отесняха белите ми рокли...

Обвиних калориите “щастие”,

че след тебе зрялостта прескочих

с грациозния подскок на самодива...

Къде ти! Скачайки се хлъзнах в трапа.

И ето ме. “Узряла”. Цветна. Жива.

Широкоекранна, небогата.

Остави ятата, самодивите-

щастлива съм, че те видях. За кратко.

И аз си спомних в теб незабравимото,

покълва в мен до днес от теб посятото.

Запазила съм спомените чисти-

за младите, почервенели длани...

Така си е. Растем. И...

Чао!

Красив си.

Да поздравиш децата!...

... и сестра ми.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??