Цветът на дните някак все се губи,
разплискан в черно-белите неща...
Очите на измамени съпруги
дълбаят нощем моята душа...
И някак прозаично се размива
неподреденото ми битие...
Посрещам някой... Някой си отива...
Наливам си среднощно питие...
Замислено отпивам... И потъвам
в неслучени, възможни светове...
Във всяка случена тъга се спъвам.
И си измислям нови цветове. ...