Лумна в пламък всяка моя дума,
въздишките ми станаха звезди,
сълзите светеща пътека образуваха,
за да те видя – щом се появиш!
Мислите – безкрило ято птици,
кръжаха бясно в моята глава
и вперили очакващи зеници,
кълняха се във звук от тишина!
Светът пъстрее променено,
вятър блъска смели дървеса,
очакването е така зелено,
приело цвят на пролетна трева!