27 ago 2008, 7:39

Цвят на прелестта 

  Poesía
676 0 8
Впуснах се в жаравата на лятото горещо
със едничка мисъл - времето да спра
с вихрения ритъм, с танците лудешки,
но като магия ти пред мен се отзова.
Бях те виждал преди да те срещна.
Вгледах се във тебе, но не ме позна.
Врекох ти подарък - сърцето си горещо,
но да ме изслушаш даже не се спря.
Познах и твоя глас сред празните рефрени.
Косата ти разкошна в мигом ме плени,
но бяха все тъй ледени очите ти зелени,
а колко много исках да кажеш "Остани!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??