Цяла нощ остави ме сама,
дъждът ми бе единствена утеха.
Очите ми се пълнеха с тъга
и устните ми другата проклеха.
Знам, че ти обичаш само нея,
но пак с надежда аз те чакам.
Горя от болка и от мъка тлея,
прогонена стоя във мрака.
А мрака, Господи, е толкоз черен,
не виждам капка светлина.
Защо не можеш да ми бъдеш верен?
Все пита вечно моята душа.