Очаквам те...
И нещо ме боли...
Кошмарите отново зачестиха.
Промивам си очите с елексир,
поливам си душата с нещо тихо...
Не мога да чета
и да мълча,
не мога да се смея безпощадно,
не мога да съм свежа у дома,
където ми е прашно и оградно...
Не мога нито виц да сътворя
и да изслушвам чуждите похвали... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse