Цялата нежност събрана в ръце,
синьото плаче само безутешно
без палитра в едно безгранично небе.
Пух раздухан във облак се ежи.
Цялата вечност, събрана в сърце,
в кървав ритъм потъва и залез парцален,
ален остава мигът сгорещен,
чакал секундата да го покани.
Жива изтръпва след полъх роса,
плакала с обич и мирис ливаден.
Става зелено, със теб сме в трева,
пърха безумие в примка държано. ...