18 jun 2008, 7:32

Църква 

  Poesía » De amor
685 0 4
Простих и продължавам да прощавам...
След прошката - отново грях.
Научих те да съгрешаваш,
научи ме да си мълча.

До днес. Днес няма да отворя,
сърцето ми за тебе ослепя,
звънецът онемя от болка,
а вятърът очите ми отвя.

Не съм без дъно - пълна съм, преливам,
ръцете ти отдавна ме болят,
когато ме докосват, уж свенливо,
ухаещи на следваща жена.

Прощавах ти и няма да проклинам -
разсърдих всички свои богове...
До прага спри и отмини си -
не съм утеха. Църква съм за теб.

Но другаде иди да се помолиш,
където път не си постлал от грях.
А аз за другата се моля -
да издържи, че аз не издържах...

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??