25 mar 2010, 7:26

* * * 

  Poesía » Otra
452 0 2

Има си име.

И пита се кой е,

всеки път,

когато налудничави мисли

обладават тялото .

И духът му...

(А му се иска тя да е отдолу.)

Поне веднъж...

Сякаш, че в него се е вселил

не дявола, а брат му.

И въпреки, че не си говореха с него,

той реши да си говори сам,

та дано го чуе онзи, вироглавия.

Те, това му беше идеята.

Но онзи въобще не придаваше

важност на празното говорене,

защото... си знаеше своята.

И не за друго, а защото

постоянството

понякога е лоша черта.

... А на монетата и е все тая

дали е ези или тура.

 

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??