16 oct 2014, 18:35

* * * 

  Poesía
580 0 2
Път
Да можех пак да чуя глас,
да видя нежното лице,
да сгрея ледени ръце.
Ти грешна и коварна бе,
прониза с ярост мъжко сърце!
От де е тоя страх -
любовта не е грях!
Отвори си дланта, Ая,
предай си ключа
за невинна душа!
"Чий път да поема, Милане, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??