22 nov 2011, 21:03

* * * 

  Poesía
473 0 0
Душата ми перце е нежно,
трепти с всеки звук роден.
Усеща тя в човека болки и мъгли,
но и радостта познава - щастлива
е тогава, в хармония с живота,
раздава светлина. Голяма сила
притежава, повдига и смалява -
вълшебство е това. Израства тя
през вековете, раздавайки ни топлина,
все по-ярка и гореща става, дарява
ни с човечността. Душата единствен
съдник е в нас, сгрешим ли, започва да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??