Да беше пълна чаша - да те изпия,
вкуса ти да усетя със уста.
Да беше златокрила птица - с теб да литна,
далеч оттук - към светли небеса.
Да беше малко клонче - да те откъсна,
за миг да мога да те подържа в ръка.
Да беше буен огън - да се стопля,
изпепелена да изтлея във жарта.
Да беше моя замък - вътре да се скрия,
да ме приютиш през твоята врата.
Да беше...ала оставаш си магия,
неразгадана истина една.
© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados