Да бях мечтал за тебе нощем,
с любов да бях те сътворил
и бог да бях помолил още
в небето ми да те яви.
Да бях сънувал звездна гама
по устните ти да пулсира,
да бях измислил свят за двама,
във който все ще те намирам.
Да бях посял за теб в зората
цветя от утрините сини,
да бях откъснал и луната
за тази приказна картина.
Да бях поканил във деня си
очите твои на разходка,
в тях дирят ласките брега си
и своята любовна лодка.
Да бях изписал и дъгата,
със длан погалила дъжда,
веднъж там спрях във тишината
и виж... откраднах си мечта!
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados