На внука ми Андреас Александър
Далече си, далече си, дете,
в страната си на Шекспир и Уайлд…
И на мъглите!…
По скайпа ти ми махаш с ръцете си крилца
и гукаш ми симфония небесна.
И смееш се!… Така се смееш,
че цялата Вселена от радост и веселие пее!...
Моля се
да станеш столетен бор,
да знаеш и обичаш корените си,
със звуците на родопските чанове да звъниш ...