Живота гаден е, трябва да призная.
Отговори търся на въпросите.
Май съм в Ада. А пък мислех, че съм в Рая!?
Но като гледам хората как просят,
разбирам, че попаднал съм на края,
в чистилището.
И не съм на гости!
Политика и пари, корупция и глоби...
Отвсякъде ти слагат правилата.
И живеем в кожите на роби.
По църкви ходим, че бере душата.
И молим се да няма злоба,
а навън секира
точи Сатаната.
Отгоре Бог от тебе иска...
Моли се грешнико! Да опростиш душата!
Но Дяволите също те притискат,
да живееш малко и зад правилата.
И не, че мрънкам. Зъби стискам.
Но живот ли е
таз мъка по средата.
И мисля си... Омръзна ми там-тука,
като вода във бряг да се разбивам.
Всеки пожелава ти наслука,
а зад гърба ти се присмива.
И всеки иска да ти го начука,
със вазелин,
та да не ти убива.
И тогава драскам клечката...
Казвам си, омръзна ми да страдам.
Но поглеждам, че газта на печката
забравил съм я включена... и бягам.
И за вазелина, търся си аптечката...
Довечера пак
с Дявола ще лягам.
Да го бъде или да не бъде?
От известно време все се лутам.
А изглежда отговора там отвъд е.
Но не казват нищо, колкото и да ги питам.
Боговете правят си със мене гъдел -
вазелин
или камбаната да ритам.
Решил съм да почакам още малко.
Чудя се за пъкъла ли съм или за Рая.
За мен ще бъде много жалко,
ако истината скоро не узная.
Ще почакам още, но не зная колко.
Само знам,
че доста ще се постарая.
Как така, животе да те пусна?!
Казват всички, че веднъж се диша.
Неделна служба, Боже, не пропускам.
За теб опитвам се да съм послушен.
Но уж във храма с вазелин не пускаш,
а отчето затънал
в грехове до гуша.
........................
Равносметката не можеш да оспориш.
За в Рая трябва Господа да слушкаш.
На колене иска той да му се молиш
и смирен свещичката да гушкаш.
А за оцеляване в живота с Дявола се бориш
и между двата свята, като луд се люшкаш.
Юни 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova Todos los derechos reservados