14 may 2011, 21:32

Да имам теб... 

  Poesía » De amor
987 0 5

Не мога нощем да сънувам,
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.

Вълните удрят ме свирепо,
душата ми без сили падна,
а ти отиде си така нелепо,
прекрасна моя, безпощадна!

Сега очите ми не виждат синевата,
не чувам вече песента на птиците,
с ръце не чувствам пъстротата,
художник уж съм, а сираци - скиците!

Да имам теб бих всичко дал,
не мога от магията да се отвърна,
душата си на дявола продал
за миг да мога да те зърна.

За този миг ще сляза в ада,
от всички богове ще се откажа,
една-едничка нощ наслада,
принцесо моя, за да кажа!

© Иво Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??