Да имаш зора...

16 abr 2010, 22:32

Poesía » De amor

836 0 0

Навяваше ми спомените вятърът.
А утрото пък носеше ги някъде.
Нощта студено тръпнеше.
А тишината се превръщаше в зора...

Отворих отново деня и надникнах -
странно, в тази стая сякаш съм бил...
Нивата стоеше наполовина засята...
А небето беше пъдарят.

Опитах се. Да заплача с дъжда.
Чувствата са изискване за дъга.
Облаците са предвестник на Слънце.
Ако разбираш тишината, ще имаш зора...

16.04.2010 22:25

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.