26 ago 2020, 16:09

Да живееш, а не да съществуваш 

  Poesía » Filosófica, Civil, Otra
425 1 1
Когато идва ти да чупиш, да трошиш,
да хвърляш гневно, всичко да рушиш...
Започни от себе си, счупи се,
а после част по част отново събери се.
Започни с ръцете си, със тях да ваеш,
без план, без страх, без даже да се маеш,
това, което искаш да си ти...
внимателно съдбата си рисувай и мълчи.
В тишината ти ще чуваш без да знаеш
шепота на твоите мечти, ще ги познаеш.
Ще усетиш нещо, няма да те подведе
и за малко ще накара сърцето ти да спре. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??