svetlitschka (Светличка)
561 4835
4 sept 2021, 2:27

Да кажем 

  Poesía » Civil
558 5 8

 

 

И ето, да кажем, си вземете болка

от наште широко раззени зеници,

залудо рискувате рани стотици,

а лято догаря,  димящо и болно.

 

Небето, да кажем, снижи се оловно,

подгонило гръмко подплашени птици,

облитащи още трептящите жици,

а далечината проблясва топовно.

 

Детето, да кажем, реши да проплаче,

дълбоко стаено в душата ви смутна,

покривала дълго  следата барутна,

с гласец на забравено в кош пеленаче.

 

Мъглата, да кажем, реши да се вдигне,

постлала ума на пълчища бездумни,

разбудени вкупом за крачки разумни,

срещý ни да бягат, не могат ни стигна.

 

 

 

 

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Генек, Мария, Зиги! Дано се вдигне мъглата.
  • Хареса ми!
  • Добре ти се е получило, Светулче!💝 Не знам дали си го търсила, но това струпване на един и същи съгласен звук в последния куплет прави стихотворението ти още по-стойностно! 😄
  • Много приятно.
  • Прегръщам те, Мини! 🌹
    Огря ми страничката, Наде!🌻
    Благодаря, Миленка! Ще си го прочитам всеки ден, за да възкръсне надеждата! Пусни го като свързано, много е хубаво! ⚘
  • Размисли ме дълбоко и потекоха думи, събрани в стих, който ти посвещавам

    Щастливо и сито лято

    на Светулка

    Мъглата се вдига с очи и клепачи,
    но първо да пуснем в нас слънцето, значи
    ни трябват лъчи от изгряващо слънце
    и зряла надежда поне едно зрънце.

    И китка любов от копнеж ароматна,
    а после мъглата се връща обратно,
    и плисваме слънце навън и навътре,
    мъглата се крие, а щастие къкри –

    вкусът е различен, домашен и волен,
    сърцата го търсят, загубен отколе,
    посята надежда блести – златно жито
    и лято ни чака - щастливо и сито.
  • Така е, Светле, но мъгла гъста, безпросветна...
  • Много хубаво стихо, хареса ми, особено финала! Поздрав!
Propuestas
: ??:??