Трудно е да кажеш „не”,
когато всичко в теб се блъска и крещи.
Когато пак смирена и на колене
прошка от звездите искаш ти.
Отърсена от грубата реалност
и вече с изранени рамене.
Търсеща и молеща за вярност
протягам измръзнали ръце.
Свободна от истини горчиви
търся без да знам къде.
Онези тъмни, адски сили
носени от бурни ветрове.
Нося ти проклетата си гордост.
Стъпчи я! Танцувай върху нея ако щеш.
Със същата си глупава фриволност,
със същия си плам горещ.
Не искам вече погледи ревниви
да хвърлям към свойта тъмнина.
Не искам да захвърлям от безсилие
надеждата за идващата светлина.
Трудно е, наистина е трудно
да търсиш а да не знаеш и къде.
И с поглед вперен пак безумно
да искаш, ала да кажеш „не”!
© Малена Todos los derechos reservados