ДА МЕ ЧЕТАТ
Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят...
Подсъзнателно зная – ще ми мине...
Дъждът ще изплаче тъжните сълзи...
Напосоки, в сърцето ще гръмне...
Пелена в очите ми ще пропълзи...
Отново ще се изправя! На белия лист
ще нарисувам нечия светла съдба,
за да видя света добър и много чист, ...