Тежи ми... Тука, вътре ми тежи.
И нищо, че са горди раменете.
Познаваш ли ме? Може би. Кажи,
умееш ли да вникваш в редовете?
Умееш ли дълбоко да четеш?
Да виждаш туй, което се не пише?
И в слънцето, с което греех днес,
видя ли как умора тежко диша?
Усети ли две плакали очи
да търсят помощ, тихичко да викат?
Почувства ли пронизващи сълзи
по кожата ми вечно младолика? ...