9 abr 2009, 21:28  

Приказка 

  Poesía » De amor
983 0 42

Любовта ми е винаги гладна и тъжна –

като малко бездомно дете.

Тя се скита самотна и все нещо търси,

и в съня си надежди плете.

 

Всеки изгрев я гали с лъчи по косите,

вечерта й дарява звезди.

Като плод натежават у нея мечтите,

от които живот ще роди.

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??