Да ми дари неземна красота

Усмивката на гаснещата вечер,

въздишката на идващата нощ,

капризите ми в тази късна есен

и есенната пъстрота – разкош…

Променят ме, душата ми лекуват,

зареждат ме, донасят светлина.

И шепнат ми, че вечно съществуват

любов, надежда, вяра и мечта.

В безкрайната Вселена теб откривам,

дори природата да се мени.

В чертите ти красиви аз намирам

това, което ще ме промени.

И само твоят поглед ми е нужен,

за да превърне бързо в ден нощта,

до болка да ми бъде верен,

да ми дари неземна красота!

                   Мария Мустакерска