Любовта си той
изразяваше чрез присмех.
Смееше ми се за
разрошената коса
намачканото крачолче
и за истеричния смях.
Сега, когато го няма
роша косата си
мачкам крачолчето,
смея се истерично …
Докато не осъзная, че
вече няма кой
да ми се присмее.
© Елисавета Пеева Todos los derechos reservados