valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
30 oct 2016, 11:00

Да мине днес 

  Poesía
505 2 6

Какво не бих направил да заплача,
за да изстискам мъката от мен.
Животът, казват всички, е задача,
която се решава някой ден.

 

В гърдите сякаш камък че е срастнал.
Навън вали и локвите тежат.
Дърветата ужасно са пораснали,
но ронят листи тъжно и мълчат.

 

Мълча и аз и слушам тишината.
Мислите търчат като за спринт.
Дори е някак тъмна светлината...
Душата е увита сякаш с бинт.

 

Сега разбирам от какво ме стяга.
Сърцето като бясно в мен тупти.
То също с тишината се надбягва
и се опитва да освободи

 

препаската, която е отвътре.
Последна вяра в него ми е днес.
Не зная Утре как, какво ще бъде,
но трябва да премина първо Днес.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??