Да можех..

30 jul 2017, 19:07

Poesía » De amor

349 3 3

Да може някак да ръждяса
това убито глупаво сърце...
една Жена ме урочаса
съдбата просто ме прокле...

Да можех да съм от стомана
и вместо кръв да имам грес
а от незарасналите рани
да скърцам само. Само днес...

Да можех с болтове и гайки
от плът – метал да сътворя
и вместо с точки, запетайки
със думи да се заваря...

Да можех аз да съм робот
и чувствата ми някой да командва
да бъда тъй метален идиот
и само с ток да мога да обядвам...

Да можех аз да бъда, но не съм..
Човек прегръщащ. Със ръце.
Обичам, страдам и такъв съм –
пораснал мъж с наивност на дете...

Danny Diester
06.07.2017

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

wishes

2017-08-01T09:26:43+03:00

пораснал мъж с наивност на дете...Прекрасно стихотворение!
sisita60 (Сиси Сиси)

2017-08-01T09:06:47+03:00

Поздрави!!!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-07-30T22:58:54+03:00

" – Аз ще искам сърце – настоя Тенекиеният дървар, – мозъкът няма да те направи щастлив. А щастието е най-хубавото нещо на този свят ."- Вълшебникът от Оз