До прозореца стоя и гледам,
как дъждът навън ръми
и в мислите си пак поемам,
към отминалите наши дни.
Вятърът навън, уж стене,
а хлад пронизва моята душа.
Но, беше време, беше време...
когато топлеше ме твоята душа.
Къде си в този мрак сега, не зная.
Дали си с друга или сам?
Да можех времето да разчертая...
дошла бих, любовта си да ти дам. ...