Роби (Роберт)
511 3486
3 oct 2017, 6:35  

Да можех с него да говоря 

  Poesía
783 10 22

 

На гроба на баща ми - ето,

че житен клас стъбло люлее...

Зрънца донесох от полето –

от равнината край Егея...

 

В надгробната могила сложих

и пръст от скъпо пепелище.

Любимите цветя положих.

За някой може да е нищо,

 

но аз си знам, че всяко лято,

той родните места сънува...

Цветята пък, наместо майка

във утрото ще го милуват.

 

Назад във времето се връщам,

обличам вехтите му дрешки.

Край мен горят нивя и къщи...

Вървят страдалци  безутешни...

 

Изминах с болка пътя тежък,

заръката изпълних с горест.

Живот-борба и сън копнежен –

това е бежанската орис!...

 

Запалвам свещ. Сега е жътва

и юлска жар гори простора.

А татко, милият, е мъртъв...

Да можех с него да говоря!...

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Краси!...
  • Това ме разтърси! Браво!!!
  • Благодаря, Роси!...
  • Много трогателно и силно. Браво!
  • Влади, Силвия, Цветка, благодаря ви, макар и с голямо закъснение, че спряхте тук и почетохте с вниманието си този скромен стих, посветен на страданията на предците ни-бежанци...От техните разкази, ние, потомците им, знаем какво са преживели, откъснати от родните си места, това е завинаги запечатано в съзнанието ни, както и голямата болка по родните краища, лек за която не можаха да намерят цял живот!...Благодаря ви!...
  • И аз съм потомка на бежанци, но от Одринска Тракия. Знам, колко мъка и страдание са изживели не само те, а и ние - техните потомци. Изразил си по прекрасен начин поклона към страдалческия им живот, Роби!
  • Поклон! А ти пиши, Роби, ще стигне там където трябва! Поздрав и творческа вечер!
  • Албена, Любо, Веси, Пепи, Нина, благодаря и на вас, приятели, че отделихте от времето си да прочетете и коментирате този стих!...Разбирам чувствата, които вълнуват и вас при загубата на родител, но както казва и Любо, това, което можем да направим, въпреки болката, е да живеем живота си с достойнство и чест!...
  • Много силно!
  • Тръгнаха ми сълзи, Роби! Поклон!...Позната ми е болката ти, защото и моя баща не е сред живите... и също ми липсва!
  • Роби, трогна ме дълбоко, приятелю! Респект!!! Преди близо две години загубих баща си, затова и почуствах този стих токлова близо... Но се утешавам, че е на по-добро място сега. Ако не беше така, щеше да се върне, нали? Светла им памет!
  • Поклон пред паметта му Ники! Знам каква е болката, защото изпратих и татко и майка, но се надявам да се срещнем, когато дойде и нашият ред... А дотогава, единственото, което можем и трябва да направим, е да живеем така, че да не се срамуват от нас - с достойнство и чест.
  • Той те гледа Отгоре, Роберт!... И е щастлив, че има такъв син! Сигурна съм!... А аз просто си поплаках и ще сложа прекрасния ти стих в любими. Бъди благословен!
  • Благодаря ви, приятели, че надникнахте тук и споделихте състоянието ми!...Който е загубил родител, знае ,че за мъката няма почивен ден...
    Райна, забележителният ти поетичен коментар изпълни душата ми!...Благодаря за тази съпричастност, приятелко!...
    Пожелавам хубав ден на всички и много вдъхновение!...
  • След като загубим близък човек, тогава разбираме, че не сме имали време да бъдем по-дълго с него...
    Светъл ден, Роберт?
  • Пак ме караш да притаявам дъх, Роби, и сълзата ми, тя е съвсем естествена, а и как иначе пред такава поезия...! Сърдечен поздрав!
  • Заседна ми в гърлото!
  • Разплака ме, Роберт... влезе в сърцето ми...
  • !!!
  • Знам, пръстта ще се слее с това,
    дето можем и днес да изхвърлим.
    Всичко друго е миг светлина,
    ореол на усмивка през сЪлзи.
    И небето, нали е Небе,
    ще ни види с очите им живи.
    Знай, не може любов да умре!
    Всичко чуват и вечно ги има!
    -----------------
    Истинската поезия е тъжната....Роби!
    Истински си!
  • Ох, само да можехме! Много ни липсват!
  • Поклон пред изстраданото минало...
    А ти,Ники говори! Създателят мълчаливо съзерцава...
Propuestas
: ??:??