ДА МОЖЕШДа направиш добро и на път да го хвърлиш.Да забравиш за него ти на мига. Да не чакаш отплата, дори и от Бога. Това е да имаш благородна съдба. Да обичаш безкрайно, без да очакваш благодарност събрана в лъч светлина. Да умееш да плачеш над чуждата болка. Да простиш непростимите даже неща. Да можеш да падаш. Без риск да останеш долу, заровен до гуша в калта. Ръка да протегнеш и да можеш да хванеш към тебе протегната чужда ръка. |
© Таня Мезева Todos los derechos reservados